Толкова много въпроси, на които много собственици искат да отговорят бързо, когато осиновяват кученце или възрастно куче.
Налични са много тестове за оценка на характера на кучето, най -известният от които е Кембъл. Лично и професионално аз не / не го използвам повече, защото за мен не е непременно много представително и изисква използването на упражнения и техники, които са доста остарели според мен.
Поведенческите тестове, които дават възможност да се очертае бъдещият характер на кучето, често се извършват на неутрално място, което кучето не познава … Предпочитам да разчитам повече на различни критерии, които мога да оценя във времето, в зависимост от ситуацията и в в зависимост от средата, предлагана на кучето. Това ми дава много по -обективни, богати и разнообразни данни.
Всъщност, за да преценя приблизително характера на кучето, ще наблюдавам повече:
- Характерът на кучето: как реагира, когато се сблъска с нещо доста неприятно.
- Реактивността на кучето: как реагира, когато се сблъска с нови стимули, особено екологични.
- Начинът, по който кучето трябва да играе: предпочита ли „да се бие“ или „да гони“ или „да бъде преследван“.
- Любопитството / бдителността на кучето: как реагира на нови ситуации, нов човек, нов човек, нов обект и т.н.
- Собствеността на кучето: успява ли да сподели ресурсите си, а именно храна, играчки, пространство, собственика си и т.н.
Всички тези наблюдения вече могат да ни дадат представа за характера на кучето. Не трябва обаче да забравяме, че характерът на кучето не е нещо фиксирано. Той е променлив и пластичен.
Характерът на кучето се формира от няколко фактора
- Породата на кучето, както и гените на родителите му.
- Естествените инстинкти на кучето.
- Доброто или лошото протичане на бременността на майката.
- Поведението на майката по време на развитието (успокояващо ли е за нейните кученца и т.н.).
- Човешко поведение през първите седмици на кученцето.
- Поведението на хората през първите месеци на кученцето.
- Разнообразието от среди и опит, предлагани на кученцето по време на неговото развитие.
Често чуваме: „това или онова състезание е по -лесно от друго“. Между другото, това не е съвсем погрешно. Всъщност някои породи ще имат по -изразени естествени инстинкти от други, имам предвид по -специално „по -примитивни“ кучета (хъски, чехословашки вълк и др.), Които не са познавали реални модификации от хората. Следователно тези кучета ще имат по -голям характер, тъй като са по -независими.
От друга страна, дори в рамките на обща порода, кучетата могат да се държат напълно в обратна посока, много в зависимост от преживяното преживяване и човешката намеса.
Всъщност характерът на кучето, както посочих, може да бъде променен. Разбира се, инстинктите не могат да бъдат потиснати, но въпреки това те могат да бъдат ограничени и контролирани от човека.
Например, имам куче, което е много привързано към мен, почти ме слуша и винаги иска да ме „угоди“, като възприема поведението, което искам да възприеме. С другите обаче той ще бъде напълно различен, защото не е задължително да има специални отношения с тях и няма лесно да се съгласи да сътрудничи. Всъщност за мен той има много добър характер, за други има много силен характер.
Имате добър или лош характер?
Той все още е доста субективен, точно както е за хората другаде. Кучето може да бъде много послушно за един човек и много упорито за друг. Вече защото кучето не е задължително да възприема едно и също поведение с всички, защото ще се довери на отношението на човека, което има пред себе си, но и защото не всички имаме еднакви изисквания или същия праг на толерантност към такива и подобни поведение.
За куче с добър характер ще се каже, че е дружелюбно, послушно и доста достъпно, за да приеме желаното поведение. Обратно, ще кажем, че едно куче има лош нрав, ако не се поддава бързо и е склонно да тества повече, отколкото да сътрудничи.
За мен обаче куче, което тества и не е задължително да слуша това, което е помолено, не е непременно куче с лош нрав. Просто куче осъзнава, че може да тества и намира известно удовлетворение в това.
Моментният анекдот
Лично и за да ви дам точен пример за субективността на концепцията за характера: осинових преди време 6-годишно куче, което беше поето от асоциация след малтретиране, получено в първоначалното й осиновителско семейство. Описаха ме като страхотна кучка с характер, но въпреки това спокойна. Това беше мнението на хората, които са я пресичали в даден момент от живота на тази кучка.
След няколко дни / седмици до него, забелязах доста смущаващо поведение, за мен така или иначе, от моя гледна точка, и говорих с хората от асоциацията, които ми казаха: това е нейният характер, тя е такава.
Но не мисля, че поведението, възприето от кучетата като цяло, не е задължително резултат от характера им, във всеки случай, не само! Според мен това не трябва да се разглежда като обобщение, а по -скоро като нагласа, възприета в момент М след конкретна ситуация и конкретен опит. Следователно това поведение може да бъде променено, ако вземем предвид всички тези аспекти (контекста, опита и т.н.).
Мисля по -специално за хора, които описват кучето си като доминиращо. "Моето куче е доминиращо, така е" … Ъ -ъ! НЕ ! Кучето може да бъде доминиращо спрямо едно или друго куче и доста покорно спрямо друго. Абсолютно не е черта на тяхната личност да бъдат гравирани в камък.
Точно като нас, например, мога да бъда много твърд, когато става въпрос за улавяне на кучетата ми, и много нежен, когато става въпрос за награждаването им. Това, че веднъж бях твърд, не означава, че винаги ще го знам, във всички ситуации и с всички кучета.
Това, което трябва да запомните
- Кучетата имат два типа характер: този, който е „вроден“, който съответства на неговите инстинкти, и този, който е „придобит“, който съответства от своя страна на всички преживяни преживявания, отношението на господаря и промените, направени от куче. “Мъжки по -общо.
- "Лошият" характер на кучето (което предполага трудно или дори агресивно куче) често се влияе от хората, защото кучето не се ражда лошо, а става.
- Наличието на характер не е непременно лошо нещо, просто трябва да знаете как да анализирате и, ако е необходимо, да контролирате поведението, свързано с този герой.
